Каране на предна гума

Без значение как го наричате - изправяне на мотора на предна гума или просто “предна”. Да видиш как някой професионалист да профучава покрай теб със 150, докато задната му гума се носи на метър от земята е една от най - каскадьорските гледки на които можеш да попаднеш.

Спирането на “предна” освен това е една от най - трудните и опасни за овладяване маневри. За разлика от карането на едно колело, където задната спирачка може винаги да те върне обратно безопасно на земята, ако нещата излязат от контрол, тук няма сигурен механизъм, който да върне нещата обратно, когато веднъж 200+ килограмов мотор плюс моториста на него прекантарят. Ако подцените и се увлечете твърде много във вдигането на задницата, просто падате и толкоз.
Във висшия ешелон на уличните състезания свободен стил никой не кара на предна по-добре от Тюз Бланксторм, лидера на Michigan's Team 1096. Бланксторм бе измежду първите американци, които опитаха безумно дълги “предни”, където всъщност пионери са европейски фокусници като Крейг Джоунс. Без да подражава на никого Бланксторм самоуверено вдигна летвата, когато през пролетта на 2003 счупи тогавашния рекорд на Гинес, поставен от Джоунс - 738 фута, записвайки своя - 749 фута.
Може би се чудите, как го правят те? Ето няколко съвета, дадени лично от Бланксторм за това как да се опиташ да направиш нещата.

• Базово спиране
Позицията на тялото - да центрираш тялото си на мотора - това е може би най-важната част от безопасното спиране на предна. Трябва първо да нагласиш центъра на тежестта на тялото ти върху средата на мотора, главата напред, с изправени рамене и стегнати ръце. Да държиш тялото си извън центъра – ето това ще накара задницата да “хвърли къч”, отлепяйки се от земята.
Набрали веднъж скорост и с правилна позиция на тялото ти, стисни съединителя и натисни спирачката. Направи началното стискане доста силно, около 80 процента от възможното и отпусни леко щом мотора се повдигне.
базово спиране

Преместването на теглото е също важно. В същото време, когато започнеш да спираш, премести тялото си напред към предното колело. Започвайки от средата на седалката, изправи нагоре раменете си и се плъзни леко нагоре по резервоара, докато се отделиш малко от седалката. Докато се придвижваш напред, дръж тялото си колкото може по-изправено. Помни, че трябва да държиш ръцете изправени със заключени лакти, така че теглото ти да не накара мотора, без да искаш ти да иде в една или друга посока.
Когато задницата се повдигне, отпусни леко спирачката, щом достигнеш кантара. Колкото по-дълго стискаш здраво спирачката, дотогава мотора ще продължава да се изправя. Ще знаеш, че си на кантар, когато едва натискаш спирачката и задната гума виси във въздуха - нито се вдига нагоре, нито пропада надолу. Когато правя дълга предна в кантара, едва - едва стискам спирачката - около 5 процента.
За базовото спиране не трябва всъщност да мислиш за управлението - само дръж ръцете прави и ще продължаваш право напред. За това можеш да се притесняваш, само когато караш дълго време на предна. Единствената разлика между 150 футова предна и 600 футова предна е възможността да управляваш мотора. Управлението, когато караш на предна е също като в завой на две гуми - противотежест. Ако задницата отиде надясно, натисни на дясното кормило и го насочвай докато предното колело не сочи посоката на задницата. Колкото по - изправен е мотора, толкова по - лесно се управлява.
За базова предна, само карай до пълно спиране, остави задницата да падне, зацепи съединителя и дай газ. Винаги ти трябва да държиш тялото изправено и напред, до момента в който задната гума докосне асфалта. Когато и да помръднеш, прибавяш спирачен импулс към предницата. Не бъди особено обезпокоен, ако мотора леко излезе от правата линия - може да мръдне 8 – 10 градуса и още да можеш да го караш без голямо отклонение. Понякога чуквам задната спирачка точно преди задницата да падне.Това спира въртенето на задната гума и опъва веригата, като я предпазва от шляпване, когато удари. Звучи по-добре - за малко стил.

• Предна със завъртане на 180 градуса
За да направиш това, ти наистина трябва да умееш да управляваш на предна. Аз не научих 180-те докато не се научих как да управлявам. Вместо да опитваш да управляваш мотора направо, умишлено вкарай управляван импулс за да накараш задницата на мотора да се завърти, и тогава контролирай този импулс за да не се завърти мотора прекалено бавно или бързо.
180 предна

За да почнеш 180 - те, качи мотора в кантар с правилно разположено тяло. Няма да искаш да следиш дали си в кантар, когато задницата вече се завърта. Колкото по-високо си, толкова по-лесно е да се завива и толкова по - плавно се завърта задницата. Веднъж вече във въздуха започни завъртането чрез противотежест. Това изисква силен импулс върху кормилото за да се завърти задницата. Да го накараш да се превърти - да преместиш цялото това тегло- наистина се изисква сила. Не можеш просто така да го завъртиш. Въздържай се от изкушението да завъртиш тялото си по посока на движението - за да запазиш контрол над мотора, ти трябва да си на мотора, върху него през цялото време.
Когато задницата започне да се завърта, мотора обикновено ще спира, защото няма достатъчен въртящ момент отзад. По-голямата височина е по-добре във случая - при малка височина се нуждаеш от по - голяма скорост да завъртиш мотора. Един начин да завъртиш мотора по - бързо е да ползваш повече спирачката. 180-те може би единствената предна, където трябва да увеличаваш, а не да намаляваш спирачното усилие, докато правиш упражнението. В края на завъртането, може би ще трябва да отпуснеш спирачката до онези начални 80 процента. Ти си винаги на пълно спиране в края на 180-те.

• Предна с една ръка
Вдигни мотора на “нормална предна ‘, и веднъж достигнал кантара, пусни кормилото с лявата си ръка.То е почти толкова лесно, колкото звучи. Ключът тук е да държиш дясната си ръка свръх стегната, за да си сигурен, че мотора няма да се наклони на едната или другата страна, когато пуснеш кормилото с лявата ръка. Когато я махнеш оттам, бъди абсолютно уверен, че дясната ръка няма да мръдне. Няма да искаш дясната ти ръка да е наполовина стегната, когато пуснеш кормилото с лявата или ще захапеш асфалта.
Да си помагаш с краката, стискайки мотора е важно, защото реално не можеш да крепиш тялото си само с едната ръка. За да стане това, премести цялото си тегло на резервоара (внимавай само с пакета си) и стисни резервоара с крака по очертанията му за да се задържиш така, че да не се налага да стискаш кормилото.
Винаги изключвам от скорост преди да правя предна с една ръка- така задницата няма да падне, когато пусна съединителя.

предна с една ръка

• Стол
Тук сме вече на високо експертно ниво. Трудната част при стола е да се придвижиш в позиция върху мотора - да седнеш на резервоара с крака отпред пред фаровете. Като всеки акробатен трик, ключът е да застанеш на позиция колкото е възможно по- бързо. Аз скачам от степенките право върху резервоара. Слагам едната си ръка на слюдата, по средата, и скачам право нагоре и напред отблъсквайки краката си около кормилото. Държането на слюдата ми позволява да преценя колко далече напред ще скоча. Наистина изглежда много драматично, но всъщност аз местя задника си на 15-на см. Другата ти ръка може да бъде където и да е през това време- аз обикновено я размахвам като родео клоун.

стол

Когато вече си отгоре, стисни кормилото и се настани на резервоара, притискайки се съм слюдата. По принцип предния спойлер поддържа цялото ти тегло. Стола изисква по- малко начално усилие, за да се вдигне задницата, и тя определено се вдига бързичко. Не трябва да се тревожиш за преместването на тялото си при тази маневра - цялото ти тегло е вече отпред на мотора. Задното колело също не се вдига толкова нагоре - кантара при стола е по-ниско. “Предната” с крака отпред има склонност да бъде по - къса като изминато разстояние, защото е по-трудно да управляваш задницата. Не можеш да сграбчиш мотора под теб с крака и да го местиш наоколо. Всъщност дори не можеш да кажеш кога мотора ще се отклони от правата линия. Няма да искаш мотора да спре напълно - винаги ти трябва малко скорост да продължиш напред без мотора да застива на място, защото не можеш да го предпазиш от падане, когато седиш отгоре на резервоара.

• Предна без крака
Веднъж започнал да правиш “предни”, упражнението без крака е може би най-лесното за вършене. Това е принципно същото като “базовата предна”, но тук ръцете ти поддържат цялото ти тегло - краката ти не са на степенките и не можеш да стиснеш резервоара с крака. Всъщност ти седиш на резервоара, така че тялото ти трябва да бъде отгоре му от самото начало.

предна без крака

Практикувай това като правиш обикновени предни и започвай постепенно да намаляваш натоварването върху стъпалата и краката си. Най - добрия начин да разбереш дали си готов да махнеш краката от степенките е, когато горната част на тялото е напред и целия си стегнат. Поради това че не трябва да се тревожиш за движението на кормилото, когато махнеш краката си от степенките, “предната” без крака е много по-лесна от предната с една ръка, и можеш да отделиш краката си много по-рано отколкото лявата ти ръка. Само помни да не махаш краката си преди да си опрян върху резервоара или ще се сплескаш в него и ще пострадаш.

• Настройки за каране на предна
Време за признания - никога не съм настройвал предницата на моя 2000г. GSX-R 750. Аз не съм много тежък и фабричните настройки ми пасват добре.Само бъди сигурен, че предницата е достатъчно твърда - ако вилката чукне докато си на предна - падаш. Спадни предната гума с около 0.25 атм., за да дадеш на гумата малко по - голяма контактно петно и да и помогнеш да захапва по - добре. Железните маркучи са необходимост, а и аз съм останал най - доволен от накладките и частите на Ferodo. Проверявай състоянието на накладките през цялото време – особено, ако станеш добър и правиш много предни. Завъртам кормилата леко навън - по-широката кормилна база ми осигурява по-голяма сила и прави предната малко по - лесна за управление. И винаги, ама винаги ползвайте демпфер.

• Начало
Повечето хора мислят, че най-добрия начин да се научат да карат на “предна” са леките спирания - карайки с 10-на км/ч., скачайки на спирачката и стараейки се да не бъдат катапултиран от мотора, когато задницата подскочи. Това е твърде опасно - стискаш спирачката отведнъж, карайки предницата да се гмурне твърде бързо и задницата да отскочи нагоре, и е лесно да загубиш предницата или да прелетиш отгоре когато вилката чукне долу.
По - добрия начин е да влезеш бързо и после по - бавно, плавно стискаш по - силно спирачката. Когато усетиш накладките да захапват, мини леко напред и стисни малко по - силно спирачката. Ако правиш това методично, скоро задното колело ще виси на няколко десетки сантиметра във въздуха и всичко ще е плавно - не като отсеченото, грубо спиране или натоварването на окачването, което ще доведе до ерозиране на предното колело или чукване на вилката. Когато почустваш, че си твърде високо, отпусни плавно спирачката и ще си обратно на земята. Когато си нов, всяка ситуация освен на две колела ще те накара да кажеш “Боже, ще се преобърна”. Но това е най-добрия начин да се научиш и, ако го преодолееш бавно, и увеличаваш спирачното усилие докато усещането за сигурност нараства, ще караш в кантар за нула време.

• Безопасност
Има теории за правилни “предни”, които са изпълнени зле, но когато ти си наистина в кантара и почустваш, че ще се превъртиш, няма какво много да направиш да го предотвратиш. Това не е като при карането на задна, където можеш само да чукнеш задната спирачка или да отнемеш газта и да върнеш мотора обратно долу. При повечето “предни” ти си на скорост с натиснат съединител. На теория, трябва да можеш да пуснеш съединителя и, когато дадеш газ, тогава центробежната сила на въртящото се задно колело трябва да натисне мотора обратно към земята. Но, когато се издигаш и си на път да се преобърнеш, кантара за “предна” е много фин и има толкова сили, които карат мотора да върви напред, че когато осъзнаеш, че се преобръщаш, вече е много късно - падаш от мотора